Подробна история
Публикувана от admin на April 23 2007 14:05:19
Началото на просветното дело в Панагюрище се губи далеч в миналото. Хилендарският манастир, още преди построяването на черквата “Света Богородица”, е имал метох в черковния двор. Към метоха има килийно училище, известно с името “Общо школьо” или “Света Богородица”.
От “Общо школьо” през 1839 год. се отделя Новото мъжко училище - първото светско училище в Панагюрище. Сградата е по проект на Неофит Рилски. Той с помощта на първите учители Генадий Рилец от Разлог и Кесарий Васильов родом от Пазарджик въвеждат взаимоучителния метод, известен като “Бел - Ланкастър”. Въвеждат причислителницата, т.е. смятането с другите две основни действия – умножението и делението, с което много се прочул. Преподават славянска граматика. Кесарий Васильов развил панагюрското училище в напълно светско учебно заведение. В него вече са преподавали география, аритметика, славянобългарска граматика, хигиена, нравоучение, молитвено и църковно пеене. Учителите ползвали Бероновия буквар. Курсът на обучение бил двегодишен. Кесарий Васильов пръв въвел в панагюрското училище писането на черна дъска и използването на пясъчници. Училището се прочуло с добрия си учител и ред. В него започнали да идват ученици от други селища.
От това училище започва историята на панагюрската гимназия записала името си в националното образователно дело, възпитало стотици панагюрски граждани и борци за национално освобождение.
Икономическия и духовен подем във възрожденско Панагюрище обуславя издигането на просветното дело в града на едно от първите места в страната. Основното светско училище в 1841 година прераства в класно, в което негови първи учители са забележителните педагози: Сава Радулов, Атанасий Чолаков, Йордан Ненов, Поликарп Чуклев, Василий Чолаков. Светлите имена на възрожденските учители, поставили на здрави основи българското национално просветно движение, щастливи учители на ученици като Нешо Бончев и Марин Дринов, Христо Ботев и Иван Вазов.
През 1843 год. в Панагюрище е построено и открито девическо училище, второ по рода си в България след Плевенското мъжко училище. Първи учители в него са били монахини, а по-късно известни учители с по-голямо образование и култура: Стойна Дудекова, Милка Узунова, Добра Томова, Пелегия Нанчева, Райна Княгиня – първата учителка с педагогическо образование в Панагюрище и др. Трикласното девическо училище и мъжкото се сливат в началото на учебната 1899/1900 год. , поради закриване на девическото училище.
Първият гимназиален клас в панагюрското класно училище се открива през учебната 1872 / 1873 година под ръководството на главния учител Найден Попстоянов и неговия помощник Искрьо Мачев. В този период, когато се утвърждава гимназиалното образование учители в класното училище са Павел Бобеков и Георги Нейчев, организатори и активни участници в априлската епопея 1876 година. По време на въстанието и освободителната война първи гимназиален клас е закрит и отново възстановен през учебната 1882/ 1883 година. По същото време е имало трикласно девическо училище. То и мъжкото се сливат в началото на учебната 1899/1900 год., поради закриване на девическото училище.
Началото на учебната 1907/ 1908 година е бил открит V клас (втори гимназиален клас), а от учебната 1912/ 1913 година се открива шести клас (трети гимназиален клас), което е било разрешено и последващото откриване на седми и осми класове през учебната 1913/1914 година до пълна осмокласна общинска смесена гимназия. През учебната 1915 / 1916 година гимназията е обособена като Държавно Смесено педаготическо училище, което съществува до 1933 година. Първият випуск през 1915 година се е състоял от 40 ученика. 26 момчета и 14 момичета. Същата година, поради войната и мобилизацията на учителите училището е затворенона 23 септември до 4 януари. До края на учебната година занятията протичат при много тежки условия. След този период педагогическото училище създава армия от учители – панагюрци, които учителствуват в цяла Южна България, обучават и възпитават децата на Родопите и Тракия, разпространяват и утвърждават прогресивните идеи,свободолюбивия наш дух и високи нравствени добродетели.
През 1923/ 1924 година занятията пак са прекъснати поради Септемврийското въстание, за 10 дни до края на септември.
През 1926/ 1027 година Популярната банка в Панагюрище отпуска 30 000 лева за закупуване на духови инструменти за училището.
През 1930/ 1931 година – ІV и V клас остават в сградата на бившата фабрика „Тодор Каблешков”, а VІ, VІІ и VІІІ клас в сградата на училище „Марин Дринов”, днешното „Кирил и Методий”.
През учебната 1932/ 1933 год. е закрито педагогическото училище и гимназията се превръща в смесена реална гимназия. През същата година поради високите такси броят на учениците силно намалява и за ІV и V клас остават 100 ученика. По това време са съществували Ученическо, Юнашко и Въздържателно дружества.
През 1936/1937 реалната гимназия се възстановява и се открива VІ клас – две паралелки, V клас , а през следващите години и VІІ и VІІІ клас. През 1937 година с раждането на царския престолонаследник, гимназията се именува “Симеон Княз Търновски”.
На 11 март 1941 година, учебните занятия с учениците от VІІ и VІІІ клас, а по-късно на 24 март и с всички ученици, били прекратени поради заема на сградите от немските войски. Същата година е завършен първият етап от новата сграда на училището. Настаняват се само част от паралелките.
След бомбандировките на 10 и 11 януари 1944 година, в Панагюрище са евакуирани много граждани, предимно от София. В новата сграда е настанена дирекцията на VІ мъжка гимназия, лабораториите на гражданската мобилизация и филмов отдел на „Българско дело”. Ето защо занятията по това време били крайно нередовни.
Непосредствено след девети септември 1944 година, гимназията се именува на името на бележития панагюрец Нешо Бончев.
През 1950 година е завършена втората част (Втори етап) на новата сграда с 15 учебни стаи, 3 кабинета – по химия, биология и физика, 3 аудитории. Същата година е оборудвана и с парно отопление.
В началото на учебната 1950/1951 година начално училище „Д-р Лонг” в града ни, прогимназията и гимназията се обединяват в едно училище под наименованието Единно смесено училище „Нешо Бончев”, с директори Венелин Главчев и Ганчо Иванов Пъков. През същата година се тържествено се честват 45-години учителска дейност на Станислав Аргиров – учител по руски език.
Важна грижа на панагюрската общественост винаги е била материалната осигуреност на образованието за издигане на по-високо ниво, за издигане на по-високо ниво на учебно-възпитателния процес. Построяването на училища, както и построяването на читалището и църквите в града ни е ставало винаги с участието на населението – едни участвали с парични дарения, дарения на площи за застрояване и материали, други с труд – една стародавна възрожденска традиция. Показателен в това отношение е факта, че Нешо Бончев, зле осигурен материално преди смъртта си, завещава последните си 1000 рубли на панагюрското класно училище. За построяване сградата на училище „Нешо Бончев” след 1930 година, предоставят дворното си место и къщи Тодор Манев, Лука Докузанов, Хаджиманчеви и Джуджеви. Тогава е утвърден и строителен план за построяване на сградата. Строежът се извършва на два етапа. През първия етап 1937 /1941 година под ръководството на архитект Стоянов – австриеца е построено източното крило, обхващащо административния корпус на първия етаж и класни стаи на втория и трети етаж. Втория етап от строителството започва от 1948 година и приключва през 1950 година. Построената сграда е светла и просторна с 20 класни стаи, 3 класически кабинета, 3 аудитории и учителска стая. В последствие с участието на учители и ученици по стопански начин е построена втората училищна сграда за нуждите на трудовото производствено обучение. Мястото за построяване на училището е избрано много сполучливо – красива сграда, издигаща се между двете реки – Луда Яна и Марешка, в близост до родната къща на Нешо Бончев, намираща се на ъгъла на улиците Цар Освободител и Пейо Яворов се приобщава към комплекса културни сгради: училище „Д-р Лонг” - първата прогимназия – камбанчето – читалището, църквата и представителните сгради на панагюрската чаршия.
В началото на учебната 1960/1961 са открити четири вечерни паралелки, по една от V, VІ, VІІ и VІІІ клас.
В последствие през учебната 1963/1964 година началния курс се отделя, а училището се именува Средно политехническо училище „Нешо Бончев” и се помещава в две сгради.
В началото на 1974 е сключен договор за интеграция на СПУ „Нешо Бончев” с Обединени заводи „Оптикоелектрон”. Главния директор на завода Цвятко Цветков дарява металическа отливка на макет на паметника „Оборище” и фино изработен металически макет на черешовото топче. Учебният план на гимназиалния курс през 70-те и 80-те години изисква изучаването на производствена практика. Училището изучава специалности, свързани с дейността на следните предприятия: ОЗ „Оптикоелектрон”, ДХФ „Оборище” и Завод за пластмасови изделия „Бунай”.
През учебната 1978/79 год. училището преминава на кабинетна система, която дава възможност за широко разгръщане творческите възможности на ученици и учители. Същата година минава под знака на 140 годишнината от рождението на Нешо Бончев. Юбилейният концерт протекъл с участието на много бивши и настоящи ученици на училището, научната сесия с участието на Литературния институт при БАН и учени от института по история, откриването на музейна сбирка на първия етаж в основната училищна сграда, цялостната извънкласна дейност на тема „Революционна явка на поколенията” са само част от проявите, отбелязали тази годишнина. Музейната сбирка е допълнително обогатена през 1999 год. с материали „160 год. светско образование в Панагюрище”. През същата година, по случай 160 год. от рождението на патрона на училището е издадена биобиблиография на Нешо Бончев с усилията на учители и ученици на Панагюрската гимназия. Пак благодарение на усилията на учителите от училището и бившия директор Д. Кацарева, през 2004 год. СОУ „Нешо Бончев” издава албум за живота и делото на нашия пръв литературен критик, по случай неговата 165 годишнина.
През1982 год. във връзка с въвеждането на нова учебна програма и учебен план, училището се преименува в Единно средно общообразователно училище- ЕСПУ. През 1984/85 год. за първи път, завършилите десетокласници преминават за обучение в т. нар. УПК (Учебно-производствен комплекс), където придобиват професионална квалификация. Този учебен план действа до 1990 год.
През 1989/90 год. за пръв път в училището се създава паралелка с прием след завършен 4 клас с разширено изучаване на математиката. Същата година в 9 клас започва и разширеното изучаване на биология и БЕЛ в гимназиален курс.
През 1990/1991 год. училището е преименувано в СОУ „Нешо Бончев”.
Първата езикова паралелка в училището, а и в града, с прием след седми клас и положени конкурсни изпити, е открита през 1994 год. Езикът, който се изучава е немски. Преподавател в паралелката е дългогодишният преподавател Пенка Узунова. След известно прекъсване, традицията за изучаване на чужди езици в гимназията се продължава от 2001 год., когато е създадена първата паралелка с интензивно изучаване на английски език. Паралелката е с прием след 7-ми клас и полагане на конкурсни изпити, профил „Природоматематически”. Преподавател по английски език- Анна Стайкова.
През учебната 1997/98 год. в училището започва обучение на ученици 9 клас в професионална паралелка „Европейски мениджмънт”, експеримент към Националния институт по образованието с ръководител проф. М. Митрополитски. Учениците са приети след конкурсен изпит. Две години след това учебният план се променя и паралелките по тази програма вече са „Организатор на среден и дребен бизнес”. Последната професионална паралелка с тази професия напуска училището през учебната 2004/05 год.
От 2002 год. в училището се осъществява успешен прием на ученици в профилирани паралелки „Биология, информационни технологии, английски език” с прием след завършено основно образование.
Въвеждането на компютърно обучение в училището води началото си от учебната 1985/86 год., когато в училището се открива първият компютърен кабинет, притежаващ 4 компютъра „Правец”. С течение на годините материалната база за обучението по информатика, ИТ и ИКТ се обогатява. За доставката на нови компютърни конфигурации, в първите години определена роля играят спонсорите на училището- бивши възпитаници и общинските власти. През 2001 год. за новоткритите профилирани паралелки, училището разработва проект към „Корпус на мира в България”, благодарение на което се оборудва нов кабинет. Впоследствие с проекта „I-клас” на МТС и със собствени средства, училището продължава да поддържа на високо ниво МТБ, необходима за това обучение.
През 1993 год. е учреден дарителски фонд „Райко Чочев” към международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”. Благодарение на него всяка година зрелостниците на училището получават книги и парична награда на тържествен акт, на който получават своите документи за завършено средно образование. От 1993 год., всяка година, лично д-р Райко Чочев- бивш възпитаник на училището, връчва тези награди.
През 2001 гад. се учредява фонд към фондация „Стоян Петров Ильов”, който е бивш възпитаник на училището. Фондът в продължение на две години осигурява стипендии на изявени ученици от гимназиалния курс, след което фондацията преустановява своята дейност.
Обратно в История...